* * *
Усмихваш се с толкоз мъка,
а усмивката ти-красота.
Поглеждаш ме с очи красиви,
а там блещукаща сълза.
Да знаеш,всичко те издава-
ръцете ти безмилостно горят,
а всяка твоя дума е жарава-
на клада бавно искаш да горя.
Сълзите няма да помoгнат-
не ще пролея ни една.
За тебе щя се моля вечно-
за твойта скитаща душа.
Покой сърцето ми не ще намери-
друг ще търся всеки час.
А там сред веселите хора,
с него ще празнувам аз !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
