Усмихваш се с толкоз мъка,
а усмивката ти-красота.
Поглеждаш ме с очи красиви,
а там блещукаща сълза.
Да знаеш,всичко те издава-
ръцете ти безмилостно горят,
а всяка твоя дума е жарава-
на клада бавно искаш да горя.
Сълзите няма да помoгнат-
не ще пролея ни една.
За тебе щя се моля вечно-
за твойта скитаща душа.
Покой сърцето ми не ще намери-
друг ще търся всеки час.
А там сред веселите хора,
с него ще празнувам аз !
© Росица Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
