25.04.2007 г., 0:03

* * *

696 0 5
Тръгнах да търся себе си.
И се намерих.
Захвърлена сред вещите
на детско минало.
Нежно вдигнах душата си
и от прахта я изтърсих -
проведох основно
почистване.
Простих купища грешки.
Отхвърлих вини.
Изпразних куфара тежък
качен от мен на гърба й.
Позволих й цяла да бъде.
Обещах да не скита сама.
Обикнах своята същност.
И тя ми прости - на часа.
Намерих се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...