☆☆☆
Все се уча да бъда добра,
търпелива, разбираща, умна,
но минавам през тъмна гора
и сърцето ми бие безумно.
Не усещам на вятър шума,
няма птици, цветя и поляни,
и съм толкова много сама,
че в душата отвори се рана.
Как боли! Сякаш змийски език
я докосва, преди да захапе.
Ако знаех един поне трик
да затегна сърдечната клапа
за тревогите и за страха,
че животът понякога стиска
доста грубо и силно смеха,
и не пита поемаш ли риска
да останеш докрая добра,
търпелива, разбираща, смела.
Ще премина и тази гора!
Той, животът, ме учи умело.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
