24.01.2025 г., 22:21 ч.

☆☆☆ 

  Поезия » Философска, Друга
144 1 5
Все се уча да бъда добра,
търпелива, разбираща, умна,
но минавам през тъмна гора
и сърцето ми бие безумно.
Не усещам на вятър шума,
няма птици, цветя и поляни,
и съм толкова много сама,
че в душата отвори се рана.
Как боли! Сякаш змийски език
я докосва, преди да захапе.
Ако знаех един поне трик
да затегна сърдечната клапа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Предложения
: ??:??