21.06.2009 г., 21:31

* * *

773 0 1

С мен си, но за малко.

Щом тръгнеш, пак съм сама.

Използвана и захвърлена

оставяш ме в нощта.

 

С мен си, но не ме обичаш.

Играчка съм в твоите ръце.

Аз страдам, защото те обичам

и плаче моето сърце.

 

Жаждата за ласки ти задоволяваш

и после от мен нямаш нужда.

Захвърляш ме и  ме оставяш -

за теб съм вече чужда!

 

Ще бъдем двама непознати,

в различни посоки ще вървим,

но един от друг се нуждаем -

страстта да споделим.

 

Ти си тръгваш с усмивка

и напред продължаваш,

а аз, със сълзи на очите,

да те видя пак се надявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно! Но дори и така е някак си красиво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...