21.06.2009 г., 21:31

* * *

774 0 1

С мен си, но за малко.

Щом тръгнеш, пак съм сама.

Използвана и захвърлена

оставяш ме в нощта.

 

С мен си, но не ме обичаш.

Играчка съм в твоите ръце.

Аз страдам, защото те обичам

и плаче моето сърце.

 

Жаждата за ласки ти задоволяваш

и после от мен нямаш нужда.

Захвърляш ме и  ме оставяш -

за теб съм вече чужда!

 

Ще бъдем двама непознати,

в различни посоки ще вървим,

но един от друг се нуждаем -

страстта да споделим.

 

Ти си тръгваш с усмивка

и напред продължаваш,

а аз, със сълзи на очите,

да те видя пак се надявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно! Но дори и така е някак си красиво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...