Jun 21, 2009, 9:31 PM

* * *

  Poetry
768 0 1

С мен си, но за малко.

Щом тръгнеш, пак съм сама.

Използвана и захвърлена

оставяш ме в нощта.

 

С мен си, но не ме обичаш.

Играчка съм в твоите ръце.

Аз страдам, защото те обичам

и плаче моето сърце.

 

Жаждата за ласки ти задоволяваш

и после от мен нямаш нужда.

Захвърляш ме и  ме оставяш -

за теб съм вече чужда!

 

Ще бъдем двама непознати,

в различни посоки ще вървим,

но един от друг се нуждаем -

страстта да споделим.

 

Ти си тръгваш с усмивка

и напред продължаваш,

а аз, със сълзи на очите,

да те видя пак се надявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тъжно! Но дори и така е някак си красиво!
    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...