11.11.2005 г., 23:22

* * *

952 0 0
             Защо мълчиш, когато питащи
             очите ми на теб се спират,
             защо със мене болката не споделиш,
             какво те мъчи, от какво се криеш.
             Защо ръцете ти треперят
             всеки път щом спра до тебе,
             защо не вдигаш поглед,
             защо не ме поглеждаш...
             Ако искаш да си тръгнеш -
             просто кажи ми, не мълчи,
             ако тази любов ти тежи -
             не лъжи, отхвърли я.
             Аз мога чувствата си да прикрия
             и няма да видиш колко ще страдам -
             бях се примирила сама да живея,
             по камъни стъпвах, без да падам
             и бури силни ме връхлитаха,
             но не ме прекършиха - горда останах...           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...