* * *
в намерени истини
от лъжите
порутени
в руини
от изминали дни
в нощите
сиви безсънни
и тъжни
и все така
от тях
ме боли...
Дързостно
само понякога
някъде
зад тънки мъгли
времето
в болката
на кълбо
се е свило
в тишината
на утрото...
има я...
има я
надеждата
същата
дето отключва
железни врати
дето
човешката мисъл
и същност
са чисти
там
където любовта
озарена
шепти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
