19.09.2006 г., 13:51 ч.

* * * 

  Поезия
588 0 13

в намерени истини
от лъжите
порутени
в руини
от изминали дни
в нощите
сиви безсънни
и тъжни
и все така
от тях
ме боли...
Дързостно
само понякога
някъде
зад тънки мъгли
времето 
в болката
на кълбо
се е свило
в тишината
на утрото...
има я...
има я
надеждата
същата
дето отключва
железни врати
дето
човешката мисъл
и същност
са чисти
там
където любовта
озарена
шепти...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??