Sep 19, 2006, 1:51 PM

* * *

  Poetry
782 0 13

в намерени истини
от лъжите
порутени
в руини
от изминали дни
в нощите
сиви безсънни
и тъжни
и все така
от тях
ме боли...
Дързостно
само понякога
някъде
зад тънки мъгли
времето 
в болката
на кълбо
се е свило
в тишината
на утрото...
има я...
има я
надеждата
същата
дето отключва
железни врати
дето
човешката мисъл
и същност
са чисти
там
където любовта
озарена
шепти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...