byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
5.11.2005 г., 13:09 ч.

* * * 

  Поезия
703 0 4
Аз чувам глас
в невидимото ехо
и виждам светлина
отвъд.
Шепни ми тихо-
думите ти нека
трептят в тъмното
и нямат край.
Намирай ме-
и като спомен,
и като ласка във нощта.
Сега съм крехка роза,
докосната от твоята ръка.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, убедихте ме! Ако не се лъжа това е от творчеството на Овидий-"Метаморфози" Припомних си. Това беше само мнение, надявам се да не се сърдиш. И аз не съм за буквалното писане. Може би нямаше да ми направи впечатление ако беше написала "и виждам светлина в тишината". Щях веднага да разбера, че е съзнателно търсена подобна образност.
  • Галя,
    Според старогръцка легенда: " ...той не виждал нимфата Ехо която само повтаряла след него думите.."
    Значи ехото е невидимо
  • Нарочно написах "невидимото"...Просто понякога е по-добре да пишем нещо не толкова,че да се разбере буквално,а точно обратното.
  • Хубаво е! Имам само една препоръка за втория стих: "Аз чувам глас/в нямото ехо..." вместо "невидимото ехо" Разбирам, че търсиш оригиналност, но ехото не може да бъде невидимо... може да бъде нечуто, нямо или нещо друго... Просто мое мнение
Предложения
: ??:??