* * *
866
0
4
Аз чувам глас
в невидимото ехо
и виждам светлина
отвъд.
Шепни ми тихо-
думите ти нека
трептят в тъмното
и нямат край.
Намирай ме-
и като спомен,
и като ласка във нощта.
Сега съм крехка роза,
докосната от твоята ръка.
в невидимото ехо
и виждам светлина
отвъд.
Шепни ми тихо-
думите ти нека
трептят в тъмното
и нямат край.
Намирай ме-
и като спомен,
и като ласка във нощта.
Сега съм крехка роза,
докосната от твоята ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Припомних си. Това беше само мнение, надявам се да не се сърдиш. И аз не съм за буквалното писане. Може би нямаше да ми направи впечатление ако беше написала "и виждам светлина в тишината". Щях веднага да разбера, че е съзнателно търсена подобна образност.
