Nov 5, 2005, 1:09 PM

* * *

  Poetry
870 0 4
Аз чувам глас
в невидимото ехо
и виждам светлина
отвъд.
Шепни ми тихо-
думите ти нека
трептят в тъмното
и нямат край.
Намирай ме-
и като спомен,
и като ласка във нощта.
Сега съм крехка роза,
докосната от твоята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, убедихте ме! Ако не се лъжа това е от творчеството на Овидий-"Метаморфози" Припомних си. Това беше само мнение, надявам се да не се сърдиш. И аз не съм за буквалното писане. Може би нямаше да ми направи впечатление ако беше написала "и виждам светлина в тишината". Щях веднага да разбера, че е съзнателно търсена подобна образност.
  • Галя,
    Според старогръцка легенда: " ...той не виждал нимфата Ехо която само повтаряла след него думите.."
    Значи ехото е невидимо
  • Нарочно написах "невидимото"...Просто понякога е по-добре да пишем нещо не толкова,че да се разбере буквално,а точно обратното.
  • Хубаво е! Имам само една препоръка за втория стих: "Аз чувам глас/в нямото ехо..." вместо "невидимото ехо" Разбирам, че търсиш оригиналност, но ехото не може да бъде невидимо... може да бъде нечуто, нямо или нещо друго... Просто мое мнение

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...