****
Сълза, пролята във нощта,
отново пада тя в тъма...
Как искам да се спра,
да забравя аз сега!
Да забравя тебе,
всичко досега.
Да се обърна и да тръгна
нейде без следа...
Но не искам да те лъжа,
лъжа само себе си така.
Сърцето си отворих,
за теб тупти сега.
И не мога да заровя
всичко онова.
И не искам да забравя,
щастлива съм - да...
И макар и със тъга,
щастие е това...
отново пада тя в тъма...
Как искам да се спра,
да забравя аз сега!
Да забравя тебе,
всичко досега.
Да се обърна и да тръгна
нейде без следа...
Но не искам да те лъжа,
лъжа само себе си така.
Сърцето си отворих,
за теб тупти сега.
И не мога да заровя
всичко онова.
И не искам да забравя,
щастлива съм - да...
И макар и със тъга,
щастие е това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослава Йорданова Всички права запазени
