Jun 12, 2008, 9:34 PM

****

  Poetry » Love
972 0 2
Сълза, пролята във нощта,
отново пада тя в тъма...
Как искам да се спра,
да забравя аз сега!
Да забравя тебе,
всичко досега.
Да се обърна и да тръгна
нейде без следа...
Но не искам да те лъжа,
лъжа само себе си така.
Сърцето си отворих,
за теб тупти сега.
И не мога да заровя
всичко онова.
И не искам да забравя,
щастлива съм - да...
И макар и със тъга,
щастие е това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...