27.07.2016 г., 22:16

* * *

958 0 1

 

  (посветено)

 

Когато тъмнина се спусне и студ обземе моята душа,

когато слабостта протегне тънки пръсти

и се вкопчи безмилостно в уморената ми снага,

когато дъждовете в очите не спират да валят..

Аз към тебе отново поглеждам,

мое слънце, моя малка красива мечта,

моя топла прегръдка далечна,

мой фар, моя звездица в непрогледна тъма.

Изпивам дъха ти на глътки,

образ мил в телефонната слушалка.

Сърцето ми помни гласа ти,

изтръпнала ръката стиска кутийката малка.

И думите късам на срички,

и бягам от теб, и се връщам, по-студена,

по-жадна от всякога.

А как искам да ти кажа, да го изкрещя,

"Обичай ме, искам само това, искам само това!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...