(посветено)

Когато тъмнина се спусне и студ обземе моята душа,

когато слабостта протегне тънки пръсти

и се вкопчи безмилостно в уморената ми снага,

когато дъждовете в очите не спират да валят..

Аз към тебе отново поглеждам,

мое слънце, моя малка красива мечта,

моя топла прегръдка далечна,

мой фар, моя звездица в непрогледна тъма.

Изпивам дъха ти на глътки,

образ мил в телефонната слушалка.

Сърцето ми помни гласа ти,

изтръпнала ръката стиска кутийката малка.

И думите късам на срички,

и бягам от теб, и се връщам, по-студена,

по-жадна от всякога.

А как искам да ти кажа, да го изкрещя,

"Обичай ме, искам само това, искам само това!"