Отиде си, тъй както бе дошъл-
Без думи, без красиви обещания,
Името ти даже не разбрах
Нашата любов превърнахме в мълчание.
Незнам къде си, накъде вървиш,
Дали си случил правилна посока?
Мисълта, че съществуваш, че си жив
И спомена ме топли, че те имах...
И ако някой ден, забързани за някъде
Се срещнем, нека спрем за миг,
Отново нека замълчим, животът мина,
Остана време само да се поздравим!