пастелните петна на Роршах
от мечти несподелени
рисува залезът усмихнато:
като работник невнимателен
разсипва кофичката виолетова боя
върху небесния овал от бледосиньо
прокрадва се нощта на пръсти
и хвърля дантеления си воал
като рибарска мрежа
над тихата вода на този ден
щастливо като deja vu
ще преживеят ли ...