jonanderson (Енчо)
31

Dec 29, 2012, 12:10 PM

* * * * * * *

Poetry » Philosophical

885 0 3

пастелните петна на Роршах

от мечти несподелени

рисува залезът усмихнато:

като работник невнимателен

разсипва кофичката виолетова боя

върху небесния овал от бледосиньо

прокрадва се нощта на пръсти

и хвърля дантеления си воал

като рибарска мрежа

над тихата вода на този ден

щастливо като deja vu

ще преживеят ли

дърветата заспали

сънят от Бъдни Вечер

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojenski (Иван Иванов)

Прекрасна палитра!

2013-01-22T14:59:01+02:00
oksimoron (Христов)

Поздрав!

2012-12-29T23:35:35+02:00
radiola (Рада Димова)

Стихът ви е толкова прекрасен,че ме е яд дето толкова малко хора са го прочели!Може би ,ако поставяте някакво ,макар и не съвсем точно заглавие нещата ще се променят!Поздравявам ви!

2012-12-29T22:10:05+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0