Dec 29, 2012, 12:10 PM

* * * * * * *

883 0 3

 

 

пастелните петна на Роршах

от мечти несподелени

рисува залезът усмихнато:

като работник невнимателен

разсипва кофичката виолетова боя

върху небесния овал от бледосиньо

 

прокрадва се нощта на пръсти

и хвърля дантеления си воал

като рибарска мрежа 

над тихата вода на този ден

 

щастливо като deja vu 

ще преживеят ли 

дърветата заспали

сънят от Бъдни Вечер

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енчо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна палитра!
  • Поздрав!
  • Стихът ви е толкова прекрасен,че ме е яд дето толкова малко хора са го прочели!Може би ,ако поставяте някакво ,макар и не съвсем точно заглавие нещата ще се променят!Поздравявам ви!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...