Ти излиташ като нощен ангел,
скрита в сенки непонятни.
Срамежлива като нощен лебед,
обвита в черни перли съвършени.
Летиш между времена и нрави,
нехайна за света досаден и измамен.
Седиш, мечтаеш и рисуваш,
криеш свойта нежност непорочна.
Скрита в божествена обвивка
на тъмната графиня.
Скрила от света
собствената светла рима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Луканов Всички права запазени
и добре дошъл в Откровения!argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
