Ти излиташ като нощен ангел,
скрита в сенки непонятни.
Срамежлива като нощен лебед,
обвита в черни перли съвършени.
Летиш между времена и нрави,
нехайна за света досаден и измамен.
Седиш, мечтаеш и рисуваш,
криеш свойта нежност непорочна.
Скрита в божествена обвивка
на тъмната графиня.
Скрила от света
собствената светла рима.
© Борислав Луканов All rights reserved.