На природата чудесна

удивляваме се често –

на места, предмети нужни

възхищаваме се дружно.

Ако трябва да опишем

тези гледки с тон възвишен,

имаме си удивителен

знак за чувства най-почтителен.

Щом погледне много строго

към студентите си Гого

и им пише забележка

за допуснатите грешки,

пак използва удивителна –

той към правила е бдителен.

Нора кученце рисува

как с момченце вън лудува,

а отдолу – изречения

с подбудително значение:

„Дръж!“, „Седни!“, „Следи!“ и „Тичай!“,

тя на глас си ги засрича.

Чу се лай навън внезапно.

Боби, със скиорска шапка,

в яке топло с ярка нишка –

води Джони на каишка.

Бързо заповед му дава,

той послушно изпълнява –

сяда, става, души, бяга

и в снега без ропот ляга.

Нора се облече топло

и тетрадката захлопна.

Ще остави за следобед

знаците, че чака Боби.

Гониха се и се смяха,

цял час с кучето играха.

Запъхтян, Борис ѝ рече:

„Да си построим човече!“

Вдигна спорната дружина

бял човек, от сняг изринат –

с клона два за две ръчички,

с камъчета за очички.

с шапка – кофата пробита,

и с метла, в снега побита.

А за да не е мърморко,

вместо нос – оранжев морков

от запасите на мама.

Стана тя, каквато стана!

Джони стихна и не лае,

само гледа и мечтае –

ех, да беше сложил Борко

кокал цял, наместо морков!