...
В този живот закъсняхме да осъзнаем и подкрепим чувствата
си. Може би в следващия ще се срещнем навреме или няма да
бъдем толкова плахи...
Макар и да зная,
че всъщност това е
едно невъзможно усещане,
да мога - мечтая -
да ида до края
на магнитното твое докосване.
Да спра зад безкрая,
променяйки тая
съдба на напразно очакване,
да не трябва да крия,
че с нежна магия
се боря за светло възкръсване.
А искам оная
прекрасна омая
да изживея до пълно разкъсване,
но не бива да пия,
докрай да открия
забраненото твое присъствие.
Понякога само мечтая
как вървим сред безкрая
на неземно и вечно разтърсване
и несправедливо сама е -
за жалост така е -
липсата на искано откъсване.
Но както изглежда
май няма надежда
да поискам от тебе отърсване,
защото тогава
ще отлети към забрава
сянката на миналото сбъдване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
