...
В този живот закъсняхме да осъзнаем и подкрепим чувствата
си. Може би в следващия ще се срещнем навреме или няма да
бъдем толкова плахи...
Макар и да зная,
че всъщност това е
едно невъзможно усещане,
да мога - мечтая -
да ида до края
на магнитното твое докосване.
Да спра зад безкрая,
променяйки тая
съдба на напразно очакване,
да не трябва да крия,
че с нежна магия
се боря за светло възкръсване.
А искам оная
прекрасна омая
да изживея до пълно разкъсване,
но не бива да пия,
докрай да открия
забраненото твое присъствие.
Понякога само мечтая
как вървим сред безкрая
на неземно и вечно разтърсване
и несправедливо сама е -
за жалост така е -
липсата на искано откъсване.
Но както изглежда
май няма надежда
да поискам от тебе отърсване,
защото тогава
ще отлети към забрава
сянката на миналото сбъдване.
© Славяна All rights reserved.
