Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
11.08.2024 г., 1:39 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
102 2 3

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,

 

че тъне лете в прах, а зиме в кал,
нозете ми са боси и боли ги.
Дори глупак до мен не би вървял,
за да ми носи купчинката книги.

 

А щом се спусне тихо нощен мрак,
полягам морна, с камък за възглаве
 и ще осъмна будна няма как,
сънят е гост – изпратен... и забравен.

 

Звезди над мен... Край мен душите – кът.
Присмиват се на обичта ми в мрака.
Но съмне ли, зад онзи кръстопът,
усмивката ти зная, че ме чака...

 

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??