Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18463
Aug 11, 2024, 1:39 AM

* * * 

  Poetry » Love
104 2 3

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,

 

че тъне лете в прах, а зиме в кал,
нозете ми са боси и боли ги.
Дори глупак до мен не би вървял,
за да ми носи купчинката книги.

 

А щом се спусне тихо нощен мрак,
полягам морна, с камък за възглаве
 и ще осъмна будна няма как,
сънят е гост – изпратен... и забравен.

 

Звезди над мен... Край мен душите – кът.
Присмиват се на обичта ми в мрака.
Но съмне ли, зад онзи кръстопът,
усмивката ти зная, че ме чака...

 

 


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??