5.10.2007 г., 14:39

12

1.2K 0 4

Дванайсет часа -                                     Дванайсет часа
те чакам,                                                  ти пиша...
дванайсет часа -                                     Дванайсет часа
до здрач...                                                до здрач
Дванайсет години                                  Дванайсет години
била съм                                                   въздишам
сън под клепачи от сняг.                      с гърдите на нощния мрак...

Дванайсет часа -                                    Дванайсет писма -
те търся                                                   ти написах...
Дванайсет часа -                                    Дванайсет загубени дни.
до здрач.                                                  Дванайсет години -
Дванайсет години                                  ги пращах                            
напразно!                                                 Без отговор...
Те викам,                                                 Здрачът мълчи...
а после - мълча...

Дванайсет часа -
те гледам...
Дванайсет часа
до здрач.
Дванайсет години безследно
изчезна от устните смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...