Oct 5, 2007, 2:39 PM

12

  Poetry
1.2K 0 4

Дванайсет часа -                                     Дванайсет часа
те чакам,                                                  ти пиша...
дванайсет часа -                                     Дванайсет часа
до здрач...                                                до здрач
Дванайсет години                                  Дванайсет години
била съм                                                   въздишам
сън под клепачи от сняг.                      с гърдите на нощния мрак...

Дванайсет часа -                                    Дванайсет писма -
те търся                                                   ти написах...
Дванайсет часа -                                    Дванайсет загубени дни.
до здрач.                                                  Дванайсет години -
Дванайсет години                                  ги пращах                            
напразно!                                                 Без отговор...
Те викам,                                                 Здрачът мълчи...
а после - мълча...

Дванайсет часа -
те гледам...
Дванайсет часа
до здрач.
Дванайсет години безследно
изчезна от устните смях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....