rosy88 (Росица Младенова)
56 178
2.04.2016 г., 17:48 ч.  

12 Януари 

  Поезия » Друга
643 0 11

Аз съм Онзи, който не знае

тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая

от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто

всеки полет да се разбие.
Тихо пърха зад пазвата отговор,

който може да ме убие.
Изкрещявям наум тишината си.

Ставам майка на всички въпроси.
И порастват внезапно децата ми -

смугли, дълги, красиви и боси.
Самотата е древна илюзия,

но в стъклото пред мен се разбива.

Аз отварям прозореца. Късно е.

 

Тази нощ за летене я бива.

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно стихотворение! Поздрав. В прозата на сходна тема е писал покойният наш писател Павел Вежинов /"Бариерата"/.
  • Благодаря ви много за отзвука. Радвам се, че писаниците ми са ви докоснали. Това означава много за мен. Често, съм си мислела, че за мен те са просто начин да се справя справя с онова специфично лудоподобно състояние в което изпадам от време на време и от което ме вади само писането. Не знам дали е прилично да говоря така, но това е истината. Бъдете здрави!
  • Всяка нощ " за летене я бива", но на едно, единствено кацане имаме право...много ми хареса стихотворението ви!
  • В една нощ за летене и за поезия... Поздравления за творбата!
  • Ооо, браво! Тук е различно и интересно! Ще идвам често!
  • Прекрасно! Браво!
  • Възседнала си Пегас - политай смело и пиши, защото това го можеш безспорно!
  • Страхотно е! Браво!
  • Защото е писано на 12 януари
    Благодаря ти. Усмихна ме.
  • Професионално написано! Много е силно! Преживяно! Защо се казва 12-ти януари?
Предложения
: ??:??