12 Януари
Аз съм Онзи, който не знае
тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая
от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто
всеки полет да се разбие.
Тихо пърха зад пазвата отговор,
който може да ме убие.
Изкрещявям наум тишината си.
Ставам майка на всички въпроси.
И порастват внезапно децата ми -
смугли, дълги, красиви и боси.
Самотата е древна илюзия,
но в стъклото пред мен се разбива.
Аз отварям прозореца. Късно е.
Тази нощ за летене я бива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
