12 Януари

Poetry » Other

853 0 11

Аз съм Онзи, който не знае

тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая

от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто

всеки полет да се разбие.
Тихо пърха зад пазвата отговор,

който може да ме убие.
Изкрещявям наум тишината си.

Ставам майка на всички въпроси.
И порастват внезапно децата ми -

смугли, дълги, красиви и боси.
Самотата е древна илюзия,

но в стъклото пред мен се разбива.

Аз отварям прозореца. Късно е.

Тази нощ за летене я бива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Heartfelt (Засегабезиме)

2016-04-08T18:54:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Силно стихотворение! Поздрав. В прозата на сходна тема е писал покойният наш писател Павел Вежинов /"Бариерата"/.

2016-04-05T15:56:14+03:00
rosy88 (Росица Младенова)

Благодаря ви много за отзвука. Радвам се, че писаниците ми са ви докоснали. Това означава много за мен. Често, съм си мислела, че за мен те са просто начин да се справя справя с онова специфично лудоподобно състояние в което изпадам от време на време и от което ме вади само писането. Не знам дали е прилично да говоря така, но това е истината. Бъдете здрави!

2016-04-04T19:05:36+03:00
maer (Иво Златанов)

Всяка нощ " за летене я бива", но на едно, единствено кацане имаме право...много ми хареса стихотворението ви!

2016-04-04T08:30:55+03:00
Eia (Росица Танчева)

В една нощ за летене и за поезия... Поздравления за творбата!

2016-04-03T20:19:40+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0