* * *

12.02.2023 г., 23:04 ч. 2024-04-14T23:23:18+03:00

Поезия

131 2 3

От суета и обич - мраморни картини

се раждат в огън мрачни херувими.

Всред лоното на минали години

потъват те, за да не ме отмине

и болката, и радостта на този свят.

Навярно беше майски цвят –

на роза аромат красив:

наивно тя обагри този град,

и размечтах се отведнъж,

и вдъхновението ме споходи.

А после, като Франсоа Вийон -

самин във вечерта смълчана

(безгласно и без никаква камбана)

неволно аз присвих ръце,

но не за молене, а - за отбрана.

И в тази непозната тишина чух глас,

нашепващ ми: “За тебе няма

надежда - нито грам!

Осъден си навеки и отрано

да виждаш ясно всяка красота.”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.