* * *
От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят.
Навярно беше майски цвят –
на роза аромат красив:
наивно тя обагри този град,
и размечтах се отведнъж,
и вдъхновението ме споходи.
А после, като Франсоа Вийон -
самин във вечерта смълчана
(безгласно и без никаква камбана)
неволно аз присвих ръце,
но не за молене, а - за отбрана.
И в тази непозната тишина чух глас,
нашепващ ми: “За тебе няма
надежда - нито грам!
Осъден си навеки и отрано
да виждаш ясно всяка красота.”
© Петър Димитров All rights reserved.
