17 мига
Дълго ще започва пролетта.
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежат,
трудни и лениви като стършели...
Чак когато някоя липа
стане на воал и ни забули,
там, навън, ще потекат деца
и ще плувне цялата ни улица
в шарени чорапи и поли,
в рошави човеци с мръсни бузи...
И тогава старите жени
ще изхвърлят черните си блузи,
ще наметнат някакво небе
и ще влязат сини във трамвая,
без да са сърдити. И поне
сутрин ще успяват да мечтаят...
Моля се единствено, преди
черните ни дрехи да си идат,
Бог да не склопи съвсем очи.
...
Може би тогава ще ни види.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
