3.04.2009 г., 10:37 ч.

17 мига 

  Поезия » Друга
3524 0 45

Дълго ще започва пролетта. 

Чак докато думите се свършат. 

Чак докато страшно натежат, 

трудни и лениви като стършели...

 

Чак когато някоя липа

стане на воал и ни забули, 

там, навън, ще потекат деца

и ще плувне цялата ни улица

 

в шарени чорапи и поли, 

в рошави човеци с мръсни бузи... 

И тогава старите жени

ще изхвърлят черните си блузи, 

 

ще наметнат някакво небе

и ще влязат сини във трамвая, 

без да са сърдити. И поне

сутрин ще успяват да мечтаят... 

 

Моля се единствено, преди

черните ни дрехи да си идат, 

Бог да не склопи съвсем очи. 

...

Може би тогава ще ни види. 

 

 

 

 

 

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??