17 мига

Poetry » Other

3.9K 0 45

Дълго ще започва пролетта.

Чак докато думите се свършат.

Чак докато страшно натежат,

трудни и лениви като стършели...

Чак когато някоя липа

стане на воал и ни забули,

там, навън, ще потекат деца

и ще плувне цялата ни улица

в шарени чорапи и поли,

в рошави човеци с мръсни бузи...

И тогава старите жени

ще изхвърлят черните си блузи,

ще наметнат някакво небе

и ще влязат сини във трамвая,

без да са сърдити. И поне

сутрин ще успяват да мечтаят...

Моля се единствено, преди

черните ни дрехи да си идат,

Бог да не склопи съвсем очи.

...

Може би тогава ще ни види.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

!

2014-06-11T12:00:41+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

И ти си така - идваш дълго, бавно, като тази твоя пролет. Но щом дойдеш (тук, в този сайт), си най-щедрия човек на света - даряваш сини небеса, с които променяш хората. Наистина!

2010-12-30T13:26:46+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесен стих, Елица!
Пиши пак...много е хубаво!!!
Поздравления!

2010-02-19T18:00:56+02:00
бармах (Леонид Стоянов)

Те това е то поезия в най-добрата и визия!
Поздравления!

2009-12-14T21:47:27+02:00
robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-11-11T05:40:05+02:00