Apr 3, 2009, 10:37 AM

17 мига

  Poetry » Other
3.9K 0 45

Дълго ще започва пролетта. 

Чак докато думите се свършат. 

Чак докато страшно натежат, 

трудни и лениви като стършели...

 

Чак когато някоя липа

стане на воал и ни забули, 

там, навън, ще потекат деца

и ще плувне цялата ни улица

 

в шарени чорапи и поли, 

в рошави човеци с мръсни бузи... 

И тогава старите жени

ще изхвърлят черните си блузи, 

 

ще наметнат някакво небе

и ще влязат сини във трамвая, 

без да са сърдити. И поне

сутрин ще успяват да мечтаят... 

 

Моля се единствено, преди

черните ни дрехи да си идат, 

Бог да не склопи съвсем очи. 

...

Може би тогава ще ни види. 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...