* * *

Коментари

• 

  Wali (Виолета Томова)

  С една дума- Харесах!!!

  2020-10-10T20:14:18+03:00
• 

  Lilia_Anna (Boyana)

  Много правилно и стойностно тълкувание, Йоана! Бих казала християнско по дух и звучене! Вероятно то е основното в многопластовото внушение на стихотворението.

  2020-10-09T11:11:36+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Образът на охлюва може и да не се разглежда като отрицателно натоварен, може да се разглежда и като завоевател и пътешественик, който няма спирка въпреки ограничените си възможности. Всички имаме ограничени възможности, все пак. Защо той - бавен, слаб, крехък, се стреми към върхове, красота? Когато силата не е помогнала, може би търпението ще стори повече. Това виждам тук. Всеки от нас понякога се усеща на ръба на силите си, но търпението е велик спасител. Когато нямаме повече сили, да продължим. Всяко "начално нищожество" със стремеж има шанс за преображение на върха. По-важно е, че сме произлезли от кал, или че гледаме към хоризонта? Това, че сме мънички, може и да е предимство, защото има към какво да се стремим. Слабостта е сила. Изборът на самотника да се превъплъти за малко в охлюв е много интересен. Какво по велико от това в слабостта да успее да стигне най-големия си връх? Да осъзнае, че е слаб, но небето е за всеки, който има смелостта да мечтае да бъде там...

  2020-10-09T11:00:28+03:00
• 

  Lilia_Anna (Boyana)

  Извисена поетическа мисъл! Охлювът с нищожно пълзене се въздига до върха, отреден за крила, сътворени от мечти и последна любов, а записаните върху хартия истини се превръщат в погребална повивка, за изричащия ги в самота мислител, изличавайки го като съществуващ. Поздравления, Младене!

  2020-10-06T07:35:58+03:00
• 

  генек (Георги Коновски)

  Сюрреалистично до пълен реализъм...
  Хубаво.

  2020-10-05T14:25:35+03:00