* * *
от раната дълбока,
която ти проби.
Защо бе тъй жестока?
***
Кръвта му веч изтече.
Сега е в ледна обвивка.
Не ще я стопи вече,
дори твоята усмивка.
***
Сърцето веч е камък.
Да чувства то не ще.
Не ще го стопли пламък.
Студено ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Иванов Всички права запазени