В поле безмълвно от трънливи мисли

            се лутам, в рокля от коприна,

            пресъхналите спомени разлиствам -

            търся - стръкче детелина.

            Дъха си спирам, думите преглъщам -

            засядат в гърлото ми - воденични камъни,

            и роклята с хастара преобръщам -

            от лутане сред тръни изподрана е.

            С твоето сако ще се загърна -

            от студ премръзнах и от мисли ялови,

            във вътрешния джоб е скътано

            стръкче щастие забравено.