* * *
В поле безмълвно от трънливи мисли
се лутам, в рокля от коприна,
пресъхналите спомени разлиствам -
търся - стръкче детелина.
Дъха си спирам, думите преглъщам -
засядат в гърлото ми - воденични камъни,
и роклята с хастара преобръщам -
от лутане сред тръни изподрана е.
С твоето сако ще се загърна -
от студ премръзнах и от мисли ялови,
във вътрешния джоб е скътано
стръкче щастие забравено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
