В поле безмълвно от трънливи мисли
се лутам, в рокля от коприна,
пресъхналите спомени разлиствам -
търся - стръкче детелина.
Дъха си спирам, думите преглъщам -
засядат в гърлото ми - воденични камъни,
и роклята с хастара преобръщам -
от лутане сред тръни изподрана е.
С твоето сако ще се загърна -
от студ премръзнах и от мисли ялови,
във вътрешния джоб е скътано
стръкче щастие забравено.