В поле безмълвно от трънливи мисли
се лутам, в рокля от коприна,
пресъхналите спомени разлиствам -
търся - стръкче детелина.
Дъха си спирам, думите преглъщам -
засядат в гърлото ми - воденични камъни,
и роклята с хастара преобръщам -
от лутане сред тръни изподрана е.
С твоето сако ще се загърна -
от студ премръзнах и от мисли ялови,
във вътрешния джоб е скътано
стръкче щастие забравено.
© Даниела All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
