11.12.2007 г., 9:20 ч.

*** 

  Поезия » Друга
1017 0 11
 ***

Искам да изляза от затвора

на чувствата си мрачни аз

и да усетя пак простора,

и да крещя със пълен глас!

 

В очите ми оглежда се Зората,

ухая аз на роза казанлъшка;

със капки утринна роса съм по косата,

донесена от Дунава, юнашка...

 

Преплела съм усърдно в себе си

Любов, Надежда, Вяра...

но аз ги искам не за себе си -

раздавам ги без мяра.

 

От всичко туй аз искам да опиташ,

да вземеш ти по мъничко от тях.

И след години да не се запитваш:

„Тя беше ли?" А да си сигурен, че БЯХ!

 

Тогава ти, загледан мълчаливо,

ще стискаш листа бял в ръка

и ще усещащ как било е всичко живо,

И ще изпиташ мъничко тъга...

 

Да, тъжно ще е, ако вместо роза свежа

намериш само розов прах

и осъзнаеш, че не си младеж невежа,

а зрял си мъж с оскъден смях...

 

Но, както аз съм твоята стихия,

така ще бъде споменът за теб,

и като погледнеш този лист хартия,

ще виждаш само розовия цвят.

 

Той  още ще ухае на съблазън

и нежно ще те гали по дланта,

защото е от мене той белязан

и запечатан с мойта добрина.

 

Клеймото му ще е със устни,

целунали те първо теб,

защото съм от тебе вкусила

и обичта ми води ме напред...

 

Със таз любов великолепна

в затвора аз не ще стоя,

а като вихрушка шеметна

оттам при теб ще долетя.

 

Тъгата ще оставя зад решетките,

а другото на тебе аз ще дам,

за да усетиш любовта със клетките

и да останеш после тих и ням...

 

От много обич някога боли,

но в болката ще бъдем двама,

защото с тебе сродни сме, нали?

От любовта ни по-свещено няма!

© Бенита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен стих! Има много вяра и хъс за живот!
    Браво!
  • Невероятен и затрогващ стих...Но не знам дли тази любов може да е вечна...В сърцата ни да...но...отплеснах се...съжалявам...Страхотен стих...
  • Искрен, нежен, красив стих!
  • Чудесен стих!Ухае...
  • Добре дошла сред нас, Бенита! Хубаво пишеш!
  • Благодаря ви от все сърце
    Това е първото стихотворение, което публикувам в интернет пространството, и много се притеснявах дали ще ви хареса. Трогната съм от коментарите ви!!!
    Благодаря на всички!
  • Прекрасна творба!
    Свещена е Любовта...всичко е Любов...
    Хубаво е да я има в душите ни. С много обич.
  • Вълнуващ и топъл стих!
    Моите поздравления!!!
  • "Преплела съм усърдно в себе си

    Любов, Надежда, Вяра...

    но аз ги искам не за себе си -

    раздавам ги без мяра." Много е истинско!Много обичливо!
    Напомни ми нещо-"Любов е да раздаваш
    винаги без жал
    и мигом да забравяш
    кому какво си дал" Надежда Захариева Поздравчета!

  • И аз те поздравявам!
    Хареса ми, браво!
  • Чудесен, искрен стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??