30.04.2020 г., 12:23

Мечта

887 2 11

Аз не търся метафори звездни,

нито думи до днес неоткрити.

Пеперуди не вая железни

и гнезда дето мътят орлите.

 

Не, не търся и чудна магия,

стихоплетни блестящи пайети,

вездесъщ и лиричен Месия,

обещан на избрани поети.

 

Не ламтя да съм мъдър класик,

сред поетите - първи поет.

Да ме слави народът:"Велик!",

да заспиват с моя портрет.

 

Имам малка мечтица - светулка,

полетяла без път над земята.

Да засвири среднощна цигулка,

мойта песен да сгрее тъмата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ирина!
  • И аз не обичам метафорите, Хари и много ме затрудняват при коментарите, затова харесвам твоето творчество! А твойта "мечтица" хич не е малка, щом искаш "със песен да сгрееш тъмата", а това може да го направи само голям Човек, при това поет като теб!
  • Благодаря сърдечно, Георги!
    Ценя високо твоето мнение и ме трогна искрено.
  • Не се подценявай, Хари!Много добър поет си!Поне аз така смятам.
  • Благодаря сърдечно, Красимира, Иван и Данаиле!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...