* * *

10.11.2007 г., 18:25 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 (6)

765 0 9

Старият асфалт е напукан.
По него ходят старчески крака.
Есента показва цветовете си.
Старецът се дразни от
окапалите й листа.
Мирис на изгнило и
на самота.
Есен, есен,
толкова тъжен
правиш града.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Папка "Аутизъм"
Прибързано

На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
Предчувствие за мъж

Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Още произведения »