21.12.2006 г., 6:50

2 * * *

Поезия

742 0 2

                            Моята звезда небесна
                            на небето пак проблесна.
                            И чакам аз денят да си замине,
                            да доиде вечерта,
                            че тогава аз отново ще съзра
                            сияйната звезда - Гореща!
                            И сърцето мое, пак ще грее
                            под сияйната звезда,
                            а нощта ще бъде
                            като ден - за мен.


                                                       казвам за надеждата в
                                              това свято чувство, наречено Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RazieL05 (Иван Филев)

И аз също!

2006-12-21T20:42:51+02:00
velina (Велина)

Пише се 'небесна', не 'небестна'. Освен това не намирам логиката на, цитирам: Моята звезда небестна
на небето пак проблесна.
И чакам аз денят да си замине,
да доиде вечерта,
Не е ли нощ, щом пак е проблеснала звездата, а ти чакаш да си заминел деня ... не разбирам!?! Изтълкувай, моля

2006-12-21T20:35:42+02:00

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0