2012
Аз не искам да гледам,
през - тъй блудни Очи,
Вий да вкусвате сладост,
в мен пък - залък горчив,
че в стотиците клади,
този Свят - се руши,
те, души Нему дават,
после падат, в лъжи,
тези грачещи.. хора,
безпощадни, чак зли
и Олтар им е МОЛа
и в Мечтите - пари,
тъй удобно - нехаят
и разстрелват, така,
безобидно Животно,
стъпкват всяка трева
и превръщат Горите,
във безбрежни блата,
не обичат Реки... Не,
там изхвърлят сметта
и е Слънцето скрито,
в клисав смог и Денят,
рахитично преплита,
свойте морни крачка,
но притварят очи - Те
и се плашат с Война,
след която ще скитат,
вечно - в друга земя...
Нека почнат отново,
с нов Содом и Гомор!
И опитвах се много,
съжалявам, Милорд...
Ала чух, май - отгоре,
сякаш призрачен глас:
Че са грешни, не споря,
толкоз страдам за тях!
Но как - тази Планета
и най - приказен Рай,
да превърна в Бездетна,
ще прогледнат все, Знай...
© Ангел Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекаляваш по традиция с... препънацията. Вярно, че тя отчасти е и по усмотрение на автора, но все пак... тежи.
-
Оптимистичен поздрав и от мен, Мария!
Радвам се, че сподели!
-
Често реалността си е страшна, но пък остава оптимизмът!
Поздрав! -
Дваж по светло стана след като се отбихте - Светла и Светла!
Благодаря! -
Актуално... особено това за МОЛ-а
-
Може пък оптимизмът да спаси света...
Кой знае...
Радвам се на присъствието ти, Мария - както и на стиховете ти! -
Харесва ми социално-философския ти поглед!Дано след такива стихове тези, на които "олтар им е МОЛа" се замислят и променят нещичко в ценностната си система! Макар че осъзнавам - звучи твърде оптимистично, за да бъде вярно...
-
Няма да стигаме дотам, Петя...
Просто не трябва да го допускаме!
Благодаря ти, че си тук! -
И когато умъртвим последното животно и изсечем последната гора, ще разберем, че парите се ядат...
-
Трябва, Сеси - и дано да стане!
Благодаря ти, че сподели и философията! -
Дано прогледнем, че иначе не ни чака нищо добро. Поздрави!
-
Ники, Оги - благодаря Ви за споделените екстремни емоции в този стих!
И дано да е такъв финалът!
Let it be!
-
!!!
-
да,да ,поздрав,Ачо
-
Радвам се, че прочетохте - Лили, Нина, Кирил!
Дано да поумнее човечеството, в т.ч. и ние разбира се...
Аз съм оптимист! -
Народът ни се е трансирал
или пък са го програмирали
невролингвисти и мискини,
които щедро рекламират
картофките по 7 цента
или по левче- ерзац-сирене...
Какво ли следва да се случи,
та ВСИЧКИ да се осъзнаят
и да решат да не си траят ,
а да направят равносметка
и да напуснат свойта клетка,
в която нови двайсетолевки
от пусто в празно се преливат?
Дали пък няма да е късно,
когато Времето се пръсне
на 1 200 000 осколки-
всяка- резонираща
във своя си божествен ритъм,
дали тогава ще си спомняме ,
за всичките реки отровени
и пъновете на дърветата,
кото из Балкана гният??
Дали си струва да възкръсваме,
след половин век,
или ни втръсна-
да се тълпим пред банкоматите
и да сладни от флуор Водата ни,
и всеки път да сме различни ,
а същите тегла да патим,
само че в нова опаковка?
Не знам за вс, но си избирам
Животът ми да е Стихия
и да разкъсам орисията
на общото ни овче минало...
И повече да не търпя.
Да Бъда Дух, вместо да спя.
Да- ти си аз и аз съм ти
и той и тя и то дори ,
защото всичко е Едно,
и иде време за Събуждане-
за свои, други и за чужди! -
Май не трябваше да го кръщавам така...
Поздрави, Нели - и да се надяваме, че няма да има повече дърпане на ушите от страна на Милорд... -
някои ще прогледнат, други -не, както и преди е било
но Бездетна -нееее! не вярвам -
Радвам се, че споделихте годината - Силвия и Катя!
Дано да бъде хубава и до самия и край!
А и след него... -
Поздрав, Ачо!
-
Поздрав!
-
Елица, Запрян, Елена, Сиси, Ивон - радвам се, че сте ме разбрали!
Благодаря Ви!
Елена - честит имен ден!
Бъди! -
Силно и смело.
Браво, Ангел! -
Темата кърви!В космичен план, Господ може да чака безкрай,а ние сме еднодневки!Избора е наш!Поздрав,Ангел,за стиха!
-
Поздравявам те, Ангел!
-
Ще!!!
Поздрав! -
Вярвам в човека, Плами!
Ще се справим и с това!
Благодаря ти, че сподели! -
"Надеждата умира последна..."
Поздрав, Ачо! -
Нина, Мариан, Николай, Илко, Чо - с благодарност, че поспряхте!
Ние, хората се превърнахме в едно свръх консуматорско общество и мислим единствено за себе си и своите потребности, без да се съобразяваме с природата и нейните закони!
Все пак дано се "вземем в ръце" и прогледнем за истината... преди да е станало късно...
А иначе - МОЛа... и аз ходя понякога. Лошо няма. Лошото е, ако последният се превърне в твой олтар...
Все пак - нека да бъдем оптимисти!
Хубава вечер Ви пожелавам - на Вас и на всички прочели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Може би от календара на маите...