2012
Аз не искам да гледам,
през - тъй блудни Очи,
Вий да вкусвате сладост,
в мен пък - залък горчив,
че в стотиците клади,
този Свят - се руши,
те, души Нему дават,
после падат, в лъжи,
тези грачещи.. хора,
безпощадни, чак зли
и Олтар им е МОЛа
и в Мечтите - пари,
тъй удобно - нехаят
и разстрелват, така,
безобидно Животно,
стъпкват всяка трева
и превръщат Горите,
във безбрежни блата,
не обичат Реки... Не,
там изхвърлят сметта
и е Слънцето скрито,
в клисав смог и Денят,
рахитично преплита,
свойте морни крачка,
но притварят очи - Те
и се плашат с Война,
след която ще скитат,
вечно - в друга земя...
Нека почнат отново,
с нов Содом и Гомор!
И опитвах се много,
съжалявам, Милорд...
Ала чух, май - отгоре,
сякаш призрачен глас:
Че са грешни, не споря,
толкоз страдам за тях!
Но как - тази Планета
и най - приказен Рай,
да превърна в Бездетна,
ще прогледнат все, Знай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
