11.02.2020 г., 7:19

21 грама за полет

717 4 4

21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ

 

Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините.

 

Достатъчно ми е да зная,
че щом крилете си разтвори,
летежа му ще озаряват
усмивките на много хора.

 

Изронена – на сухи залчета,
навярно се прераждам в облак.
И не мислете, че съм плакала –
дъждът по покрива е тропал.

 

Поле, изприщено от макове,
отглеждам всяка нощ в ума си.
Приют съм за зрънца. Понякога.
Добър е Бог. И много мъдър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...