14.01.2021 г., 7:19 ч.

24 / 7 

  Поезия » Друга
439 4 6

Два часа сън... Умората тежка

бърчи чело, подвива краката.

Вена тупка бегом на прибежки...

Сън тревожен, болезнено кратък.

 

Толкова, Докторе... Два часа сън.

Първо - дългът, умората - после.

Две линейки неистово вият отвън...

Тичай, Докторе! С теб тича и Господ.

 

Още две стъпала... А Господ до тебе

разчиства ти пътя, отваря врати.

И те кръсти смирено, защото си гневен,

че в ръцете на тия още маска дими.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Юрински!
    Нова и здрава да Ви е 2021 на всички!
  • Калина, страхотно, поздравления!
  • Младен, Лидия, Наденце... Благодаря ви!
  • Страхотно!
  • Силно. точно, емционално пресъздаден момент от живота, в който сме от една година.
  • Успяла си да пресъздадеш с поетичната си четка, Калина, много точно ужаса, в който постоянно живеем при тази пандемия. Надеждата, която отчаяно блуждае и снове между лекаря и Господ, готова да се отрече всеки миг от всеки един от тях. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??