Jan 14, 2021, 7:19 AM

24 / 7

  Poetry » Other
934 4 6

Два часа сън... Умората тежка

бърчи чело, подвива краката.

Вена тупка бегом на прибежки...

Сън тревожен, болезнено кратък.

 

Толкова, Докторе... Два часа сън.

Първо - дългът, умората - после.

Две линейки неистово вият отвън...

Тичай, Докторе! С теб тича и Господ.

 

Още две стъпала... А Господ до тебе

разчиства ти пътя, отваря врати.

И те кръсти смирено, защото си гневен,

че в ръцете на тия още маска дими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина калина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...