14.04.2019 г., 10:00 ч.

*** 

  Поезия » Философска
5.0 / 3
725 2 0
Когато розата разцъфти,
полей я за да не кърви!
Недей притваря вратата,
защото гасне светлината!
С попътния вятър крачи,
когато усетиш го ти!
С първите петли се събуди
и бъди благодарен, че отваряш очи!
Сега съм щастлива,
защото те има!
Запали камината,
за да стоплим душите си, любима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Предложения
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »