26.02.2017 г., 18:04

26 февруари

676 1 4

                                                  На Емо

 

Мразя тоя ден.На тая дата

във прегръдка грабна те земята.

Легна ти до корен  на тревица

като болна във гнездото птица.

Не дъждът вали сега отгоре,

просто мойте сЪлзи ти говорят.

Роза до челото ти будува -

нека с мойте устни те целува.

До ухото ти цъфти кокиче,

шепне ти, че само теб обичам...

Мълния ли блесне надалеко

осветява все към теб пътека...

Щом светът от тътен потрепери,

знам, ще тръгна...И ще те намеря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...