На Емо
Мразя тоя ден.На тая дата
във прегръдка грабна те земята.
Легна ти до корен на тревица
като болна във гнездото птица.
Не дъждът вали сега отгоре,
просто мойте сЪлзи ти говорят.
Роза до челото ти будува -
нека с мойте устни те целува.
До ухото ти цъфти кокиче,
шепне ти, че само теб обичам...
Мълния ли блесне надалеко
осветява все към теб пътека...
Щом светът от тътен потрепери,
знам, ще тръгна...И ще те намеря!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
