Feb 26, 2017, 6:04 PM

26 февруари

  Poetry » Love
680 1 4

                                                  На Емо

 

Мразя тоя ден.На тая дата

във прегръдка грабна те земята.

Легна ти до корен  на тревица

като болна във гнездото птица.

Не дъждът вали сега отгоре,

просто мойте сЪлзи ти говорят.

Роза до челото ти будува -

нека с мойте устни те целува.

До ухото ти цъфти кокиче,

шепне ти, че само теб обичам...

Мълния ли блесне надалеко

осветява все към теб пътека...

Щом светът от тътен потрепери,

знам, ще тръгна...И ще те намеря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...