26 февр. 2017 г., 18:04

26 февруари

678 1 4

                                                  На Емо

 

Мразя тоя ден.На тая дата

във прегръдка грабна те земята.

Легна ти до корен  на тревица

като болна във гнездото птица.

Не дъждът вали сега отгоре,

просто мойте сЪлзи ти говорят.

Роза до челото ти будува -

нека с мойте устни те целува.

До ухото ти цъфти кокиче,

шепне ти, че само теб обичам...

Мълния ли блесне надалеко

осветява все към теб пътека...

Щом светът от тътен потрепери,

знам, ще тръгна...И ще те намеря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...