26 февр. 2017 г., 18:04

26 февруари

682 1 4

                                                  На Емо

 

Мразя тоя ден.На тая дата

във прегръдка грабна те земята.

Легна ти до корен  на тревица

като болна във гнездото птица.

Не дъждът вали сега отгоре,

просто мойте сЪлзи ти говорят.

Роза до челото ти будува -

нека с мойте устни те целува.

До ухото ти цъфти кокиче,

шепне ти, че само теб обичам...

Мълния ли блесне надалеко

осветява все към теб пътека...

Щом светът от тътен потрепери,

знам, ще тръгна...И ще те намеря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...